Средновековна приказка за Мерлин и крал Артър намериха скриване като корица на книгата

Регистрирайте се за бюлетина за научна доктрина на CNN. .

Изследователите са разкрили страници с необичаен феодален ръкопис, маскиран като корица и зашити в обвързването на друга книга, съгласно специалисти от библиотеката на университета в Кеймбридж в Англия. Фрагментът съдържа истории за Мерлин и крал Артур.

Двете страници са от копие от 13 век на „ Suite Vulgate du Merlin “. Ръкописът, написан на ръка от феодален писар на остарели френски език, служи като продължение на легендата на крал Артур. Днес има малко над три дузини оживели копия на продължението.

Част от поредност, известна като цикъла на Lancelot-Grail, артурската романтика е била известна измежду аристократите и роялти, съобщи доктор Ирейн Фабри-Техранчи, френски експерт по сбирки и академична връзка в университетската библиотека в Кеймбридж. Историите са били или прочетени на глас, или изпълнени от Trouvères, или поети, които са пътували от съда до съда, тя сподели.

Вместо да рискуват да повредят чупливите страници, като отстраняват шевовете и ги разпростират, екип от откриватели съумяха да проведат изображения и компютърна томография или КТ, сканират, с цел да основат 3D модел на документите и на практика да ги разпрострат, с цел да прочетат историята.

Сканирането разкри техники за обвързване на книги от далечното минало и скрити елементи на пренастроения ръкопис, който може да хвърли светлина върху произхода му.

„ Не става въпрос единствено за самия текст, само че и за материалния артефакт “, споделя в изказване Фабри-Техранчи. " Начинът, по който се употребява наново, ни споделя за архивните практики в Англия от 16 век. Това е част от историята сама по себе си. "

Скриване в полезрението

Бившият архивист на Кеймбридж Сиан Колинс за първи път видя фрагмента на ръкописа през 2019 година, до момента в който рекалогенописи от имението на Huntingfield, благосъстоятелност на семейство Ванек от Хевинъм, в Съфолк, Англия. Служил като корица за архивен запис на благосъстоятелност, по -рано страниците са били записани като история на сър Гауейн от 14 век.

Но Колинс, в този момент началник на специфични сбирки и архиви в Университета на Уелс Тринити Сейнт Дейвид, видя, че текстът е написан на остарели френски език, езикът, употребен от аристокрацията и кралския двор на Англия след завоеванието на Норман през 1066 година Тя също видя имена като Гауин и Екселибур в текста.

Колинс и другите откриватели съумяха да дешифрират текст, описващ борбата и крайната победа на Гауейн, братята му и татко му крал Лот против Саксонските крале Додалис, Мойдас, Орианце и Брандалус. Другата страница показа сцена от Съда на крал Артур, в която Мерлин наподобява затулен като дръзки арфист, съгласно превод, възложен от откривателите:

" Докато те се радваха на празника, а Кей, Сенешал (Стюард) донесе първото ядене на крал Артур и кралица Гиневер, там дойде най -красивият човек, виждан в миналото в християнските земи. Той беше облечен в копринена туника, опашкана от копринена сбруя, изтъкана от злато и прецизни камъни, които блестяха с такава бляскавост, че тя осветява цялата стая. "

И двете подиуми са част от „ Suite Vulgate du Merlin “, който в началото е написан през 1230 година, към 30 години след „ Merlin “, който споделя историите за произхода на Мерлин и крал Артур и приключва с коронацията на Артур.

„ (Продължението) ни споделя за ранното царуване на Артур: Той е изправен пред протест на английски барони, които слагат под въпрос легитимността му и би трябвало да се бори с външните нашественици, саксоните “, споделя Фабри-Техранчи в имейл. " През цялото време Артър е подсилен от Мерлин, който го поучава стратегически и му оказва помощ на бойното поле. Понякога Мерлин трансформира формата си, с цел да впечатли и забавлява събеседниците си. "

Проследяване на пътуването на книгата

Страниците бяха раздрани, сгънати и пришити, правейки невероятно дешифриране на текста или да се дефинира по кое време е написан. Екип от специалисти в Кеймбридж се събраха, с цел да проведат обстоен набор от разбори.

След като проучиха страниците, откривателите считат, че ръкописът, носещ декоративни букви на Telltale в алено и синьо, е написан сред 1275 и 1315 година в Северна Франция, след което по -късно е импортиран в Англия.

Те считат, че това е къса версия на „ Suite Vulgate du Merlin “. Тъй като всяко копие е написано самостоятелно на ръка посредством средновековни книжници, развой, който може да отнеме месеци, има отличителни печатни неточности, като „ Дорилас “ вместо „ Додалис “ за едно от имената на Саксонските крале.

Но беше всекидневно да се изхвърлят и пренареждат старите средновековни ръкописи до края на 16 век, защото печатът става известен и същинската стойност на страниците се трансформира в тяхната здрава пергамент, която може да се употребява за корици, сподели Фабри-Техранчи.

„ Вероятно е станало по-трудно да се дешифрират и схванат старите френски и по-актуални британски версии на артюрските романси, като (сър Томас)„ Morte d’Arthur “на Малори), като„ Сър Томас) “, сподели Фабри-Техранчи.

Актуализираните артурийски текстове бяха редактирани като по -модерни и по -лесни за четене, съобщи д -р Лора Кембъл, доцент в учебното заведение на актуалните езици и култури в университета в Дърам в Дърам, Англия, и президент на Британския клон на Международното артурийско общество. Кембъл не е взел участие в плана, само че преди този момент е работил върху откриването на различен ръкопис, прочут като Бристол Мерлин.

„ Това подсказва, че стилът и езикът на тези френски истории от 13-ти век удрят миг, в който те се нуждаеха от актуализация, с цел да се харесат на новите генерации читатели и тази цел се изпълняваше в щемпел, за разлика от формата на ръкописа “, лагер на лагера, лагер